Терминът пилонидална (пиларна) киста произлиза от латинските думи pilus (косъм) и nidus (гнездо).
Това точно описва същността на заболяването – враснали косми, задържани под кожата, които предизвикват хронично възпаление.Пилонидалните кисти се развиват в областта на опашната кост, в горната част на междуглутеалната гънка (гънката между седалищните мускули).
В тази зона:
кожата е подложена на постоянно триене;
лесно се задържат косми, влага и бактерии;
условията за възпаление са благоприятни.
Засегнатият космен фоликул, заедно с:
отделени мъртви кожни клетки
бактерии
се затваря в своеобразен „джоб“ под кожата, който образува киста.
Врасналите косми често продължават да растат под кожата, което води до:
хронично дразнене;
възпаление;
образуване на абсцес или фистули.
Пилонидалната болест се среща по-често при наличие на един или повече от следните фактори:
продължително седене или шофиране;
силно окосмяване в областта;
дълбока междуглутеална гънка;
травми и хронично механично раздразнение;
наднормено тегло;
прекомерно изпотяване;
носене на прилепнало или синтетично бельо;
фамилно предразположение.
Единственото радикално лечение на пилонидалната киста е оперативното ѝ отстраняване.
Препоръчително е операцията да се извърши:
в ранен стадий на заболяването;
преди развитие на абсцес или фистули.
В тези случаи:
✔ оперативният обем е по-малък;
✔ възстановяването е по-бързо;
✔ рискът от усложнения е по-нисък.
Да. Пилонидалните кисти имат склонност към рецидиви, особено при:
неподходяща оперативна техника;
затваряне на раната по средната линия;
неспазване на следоперативните препоръки.
Затова е важно:
да се използват съвременни off-midline техники;
пациентът да следва стриктно указанията на хирурга.
👉 Имам рецидив – какво да направя?